Имената на нотите на тази страница са международните буквени имена, а числото е октавата: C4 е средното C. C = До, D = Ре, E = Ми, F = Фа, G = Сол, A = Ла, B = Си.
Записан тон. Тук няма лента за диапазона на партиите, защото този инструмент няма стандартен обем — диапазонът е свойство на модела, а не на музиканта.
Партиите за глокеншпил се пишат в цигулков ключ и той няма стандартен записан диапазон. Колко ниско и колко високо стига, зависи от броя на пластините на инструмента, а той е различен при различните модели — затова честният отговор на въпроса „какъв е диапазонът му“ е друг въпрос: за кой инструмент става дума?
Това, което не се променя, е нотацията и именно нея си заслужава да запомните, защото именно там партиите реално грешат.
Глокеншпилът е инструмент в C: звучи с две октави по-високо. Всяка нота от записания диапазон се мести със същия интервал, така че звучащият диапазон е записаният, преместен изцяло — в концертен строй от C6 до C8. Нищо не се свива и не се разтяга; диапазонът се транспонира точно както единична нота.
Тази стойност е важна, когато композиторът проверява дали една линия е изпълнима или когато диригентът търси защо глокеншпилът не може да изсвири партията, която му е подадена. Записаният диапазон отговаря на въпроса „мога ли да прочета това“; звучащият — на въпроса „ще бъде ли това височината, която исках“.
| Нота | Записано | Звучи |
|---|---|---|
| Най-ниска нота, удобна за учещия се | C4 | C6 |
| Най-висока нота, удобна за учещия се | C6 | C8 |
Тук няма писан в партиите диапазон за сравнение — обемът принадлежи на инструмента, а не на стандарт — затова диапазонът за учещи се е единственият обхват, който тази страница може да даде, и именно той е важен, когато се пише партия, която една секция може да изсвири. The Whole Horn приема от C4 до C6 за записания обем на глокеншпила, удобен за учещия се, който звучи в концертен строй от C6 до C8.
Това е диапазон, а не ограда. Това е зоната, в която развиващият се музикант е достатъчно уверен, за да не е нотата трудното — не е граница, налагана от инструмента, и не е ограничение, за което на когото и да било трябва да се казва, че го има. И двата края се отместват навън с упражнение, с различна скорост, и то по различни причини горе и долу. Ученик, който днес не достига C6, не е извън диапазона; той е на път към него.
Няма стандартна горна граница, която да се посочи. Пластините или съществуват на инструмента пред вас, или не, затова тази страница публикува обичайните размери, а не една-единствена стойност.
Диапазонът на глокеншпила се определя от броя на пластините на инструмента — между около 2½ и 3½ октави според модела — и никакво упражнение не добавя нито една. Много по-важен на практика е фактът на транспонирането: глокеншпилът звучи с две октави над записаната нота. Това е най-голямото транспониране от всички инструменти в ансамбъла и затова партиите за глокеншпил се пишат ниско в петолинието за ноти, които звънят в самия връх на оркестровия диапазон.
Тук не се публикува диапазон на партиите. Статията за глокеншпила в Уикипедия дава размер, а не фиксиран обем: инструментът „обикновено обхваща между 2½ и 3 октави, макар че някои професионални модели могат да достигат до 3½ октави“. Тъй като обемът следва модела, тук не се публикува диапазон на партиите.
Удобният за учещия се диапазон — записан от C4 до C6 — е от собствената таблица с инструменти на The Whole Horn, същата, която чете самото приложение. Заглавният ѝ ред посочва конвенцията: lo/hi = WRITTEN MIDI, learner-comfortable.
Звучащият диапазон тук се извежда от записаните стойности по интервал, а не се съхранява — съхранено второ копие е копие, което може да се разминава с първото.
Глокеншпилът няма стандартен диапазон — обемът е свойство на модела, а не на музиканта. The Whole Horn приема записания обем от C4 до C6 за удобен за учещия се, който звучи в концертен строй от C6 до C8.
За глокеншпила няма стандартна най-висока нота. Обемът му се определя от броя на пластините на инструмента, а той е различен при различните модели, така че отговорът зависи от инструмента, който е в залата. The Whole Horn приема C6 за най-високата записана нота, удобна за учещия се.
Няма стандартна най-ниска нота, защото тя зависи от размера на инструмента. The Whole Horn приема записаното C4 за най-ниската нота, удобна за учещия се, която звучи като концертно C6.
Записаният диапазон на глокеншпила, удобен за учещия се според The Whole Horn, е от C4 до C6, а звучи в концертен строй от C6 до C8. Това е зоната, в която развиващият се музикант е уверен — не ограда: краищата ѝ се отместват навън с упражнение и то с различна скорост при различните музиканти.
Не. Глокеншпилът звучи с две октави по-високо, така че всяка нота звучи по-високо, отколкото е записана — записаното C4 звучи като концертно C6.
Зависи от инструмента, а не от музиканта, а обичайните размери се различават. Удобният за учещия се обхват в The Whole Horn е от C4 до C6.
The Whole Horn свири всичките дванайсет мажорни гами в собствения записан тон на глокеншпила и в цигулков ключ, така че това, което четеш, е това, което свириш.
Вземи приложението → Диапазонът на всеки инструмент