Имената на нотите на тази страница са международните буквени имена, а числото е октавата: C4 е средното C. C = До, D = Ре, E = Ми, F = Фа, G = Сол, A = Ла, B = Си.
Записан тон. Тук няма лента за диапазона на партиите, защото този инструмент няма стандартен обем — диапазонът е свойство на модела, а не на музиканта.
Партиите за ксилофон се пишат в цигулков ключ и той няма стандартен записан диапазон. Колко ниско и колко високо стига, зависи от броя на пластините на инструмента, а той е различен при различните модели — затова честният отговор на въпроса „какъв е диапазонът му“ е друг въпрос: за кой инструмент става дума?
Това, което не се променя, е нотацията и именно нея си заслужава да запомните, защото именно там партиите реално грешат.
Ксилофонът е инструмент в C: звучи с октава по-високо. Всяка нота от записания диапазон се мести със същия интервал, така че звучащият диапазон е записаният, преместен изцяло — в концертен строй от C5 до C7. Нищо не се свива и не се разтяга; диапазонът се транспонира точно както единична нота.
Тази стойност е важна, когато композиторът проверява дали една линия е изпълнима или когато диригентът търси защо ксилофонът не може да изсвири партията, която му е подадена. Записаният диапазон отговаря на въпроса „мога ли да прочета това“; звучащият — на въпроса „ще бъде ли това височината, която исках“.
| Нота | Записано | Звучи |
|---|---|---|
| Най-ниска нота, удобна за учещия се | C4 | C5 |
| Най-висока нота, удобна за учещия се | C6 | C7 |
Тук няма писан в партиите диапазон за сравнение — обемът принадлежи на инструмента, а не на стандарт — затова диапазонът за учещи се е единственият обхват, който тази страница може да даде, и именно той е важен, когато се пише партия, която една секция може да изсвири. The Whole Horn приема от C4 до C6 за записания обем на ксилофона, удобен за учещия се, който звучи в концертен строй от C5 до C7.
Това е диапазон, а не ограда. Това е зоната, в която развиващият се музикант е достатъчно уверен, за да не е нотата трудното — не е граница, налагана от инструмента, и не е ограничение, за което на когото и да било трябва да се казва, че го има. И двата края се отместват навън с упражнение, с различна скорост, и то по различни причини горе и долу. Ученик, който днес не достига C6, не е извън диапазона; той е на път към него.
Няма стандартна горна граница, която да се посочи. Пластините или съществуват на инструмента пред вас, или не, затова тази страница публикува обичайните размери, а не една-единствена стойност.
Както всеки мелодичен ударен инструмент, диапазонът на ксилофона е на инструмента, а не на музиканта — и за разлика от вибрафона не е стандартизиран. Концертните инструменти са около 3½ до 4 октави; класните инструменти, които срещат повечето ученици, са много по-малки. Другото, за което да се държите, е нотацията: ксилофонът звучи с октава над записаното, така че партия, която изглежда удобно в средата на петолинието, звучи с октава по-високо, отколкото се чете.
Тук не се публикува диапазон на партиите. Статията за ксилофона в Уикипедия дава размера, но не и един-единствен фиксиран обем: „концертните ксилофони обикновено са 3½ или 4 октави“, а по-малките класни инструменти са около 1½ октави. Тъй като началната нота следва модела, а не стандарт, тук не се публикува диапазон на партиите.
Удобният за учещия се диапазон — записан от C4 до C6 — е от собствената таблица с инструменти на The Whole Horn, същата, която чете самото приложение. Заглавният ѝ ред посочва конвенцията: lo/hi = WRITTEN MIDI, learner-comfortable.
Звучащият диапазон тук се извежда от записаните стойности по интервал, а не се съхранява — съхранено второ копие е копие, което може да се разминава с първото.
Ксилофонът няма стандартен диапазон — обемът е свойство на модела, а не на музиканта. The Whole Horn приема записания обем от C4 до C6 за удобен за учещия се, който звучи в концертен строй от C5 до C7.
За ксилофона няма стандартна най-висока нота. Обемът му се определя от броя на пластините на инструмента, а той е различен при различните модели, така че отговорът зависи от инструмента, който е в залата. The Whole Horn приема C6 за най-високата записана нота, удобна за учещия се.
Няма стандартна най-ниска нота, защото тя зависи от размера на инструмента. The Whole Horn приема записаното C4 за най-ниската нота, удобна за учещия се, която звучи като концертно C5.
Записаният диапазон на ксилофона, удобен за учещия се според The Whole Horn, е от C4 до C6, а звучи в концертен строй от C5 до C7. Това е зоната, в която развиващият се музикант е уверен — не ограда: краищата ѝ се отместват навън с упражнение и то с различна скорост при различните музиканти.
Не. Ксилофонът звучи с октава по-високо, така че всяка нота звучи по-високо, отколкото е записана — записаното C4 звучи като концертно C5.
Зависи от инструмента, а не от музиканта, а обичайните размери се различават. Удобният за учещия се обхват в The Whole Horn е от C4 до C6.
The Whole Horn свири всичките дванайсет мажорни гами в собствения записан тон на ксилофона и в цигулков ключ, така че това, което четеш, е това, което свириш.
Вземи приложението → Диапазонът на всеки инструмент