Имената на нотите на тази страница са международните буквени имена, а числото е октавата: C4 е средното C. C = До, D = Ре, E = Ми, F = Фа, G = Сол, A = Ла, B = Си.
И двете ленти показват записан тон, в една и съща скала. Долната лента е обемът, който The Whole Horn приема за удобен за учещия се — диапазон, а не ограда.
Партиите за валдхорна се пишат в цигулков ключ, а диапазонът в нотираната партия е от F♯2 до C6 — около 3,5 октави. Това е стойността, която публикуват учебниците по оркестровка и в чиито рамки пише композиторът. Тя отговаря на въпроса „какво мога да поставя в нотите за този инструмент“.
Валдхорната е инструмент в F: звучи с квинта по-ниско. Всяка нота от записания диапазон се мести със същия интервал, така че звучащият диапазон е записаният, преместен изцяло — в концертен строй от B1 до F5. Нищо не се свива и не се разтяга; диапазонът се транспонира точно както единична нота.
Тази стойност е важна, когато композиторът проверява дали една линия е изпълнима или когато диригентът търси защо валдхорната не може да изсвири партията, която ѝ е подадена. Записаният диапазон отговаря на въпроса „мога ли да прочета това“; звучащият — на въпроса „ще бъде ли това височината, която исках“.
| Нота | Записано | Звучи |
|---|---|---|
| Най-ниска нота в партиите | F♯2 | B1 |
| Най-висока нота в партиите | C6 | F5 |
| Най-ниска нота, удобна за учещия се | F3 | B♭2 |
| Най-висока нота, удобна за учещия се | C6 | F5 |
Диапазонът на партиите и диапазонът, който развиващият се музикант владее, не са едно и също нещо, а когато се преструваме, че са, партията се оказва неизпълнима за секцията, за която е писана. The Whole Horn приема от F3 до C6 за записания обем на валдхорната, удобен за учещия се, който звучи в концертен строй от B♭2 до F5.
Това е диапазон, а не ограда. Това е зоната, в която развиващият се музикант е достатъчно уверен, за да не е нотата трудното — не е граница, налагана от инструмента, и не е ограничение, за което на когото и да било трябва да се казва, че го има. И двата края се отместват навън с упражнение, с различна скорост, и то по различни причини горе и долу. Ученик, който днес не достига C6, не е извън диапазона; той е на път към него.
Най-високата нота, която обикновено се пише за валдхорната, е C6 и звучи като концертно F5. Това е горната граница на писания в партиите диапазон — издателска конвенция, а не измерване: над тази нота композиторът вече не може да допуска, че изпълнителят я има.
Записаният обем на валдхорната е широк — почти четири октави в нотите — и никой музикант не владее целия еднакво добре. Високо горе парциалните тонове на обертоновия ред са на разстояние най-много един тон, така че съседните ноти имат една и съща апликатура и се различават само по въздуха и амбушюра на музиканта. Това е цялата причина валдхорната да има репутация на инструмент, при който нотите се „чупят“, и затова практическата горна граница на ученическата партия за валдхорна е далеч под горната граница в партиите.
Диапазонът на партиите — записан от F♯2 до C6 — е стойността, която този сайт вече публикува в таблицата за транспониране в духовия оркестър; двете страници я четат от една и съща таблица, така че не могат да си противоречат. Това е стандартният диапазон, в който се преподават и пишат тези инструменти.
Удобният за учещия се диапазон — записан от F3 до C6 — е от собствената таблица с инструменти на The Whole Horn, същата, която чете самото приложение. Заглавният ѝ ред посочва конвенцията: lo/hi = WRITTEN MIDI, learner-comfortable. Това е публикувана вътрешна стойност със заявена философия, а не оценка, написана за запълване на абзац.
Звучащият диапазон тук се извежда от записания по интервал, а не се съхранява — съхранено второ копие е копие, което може да се разминава с първото.
Стандартният записан диапазон на валдхорната е от F♯2 до C6, около 3,5 октави. Тези записани ноти звучат в концертен строй от B1 до F5.
Най-високата нота, която обикновено се пише за валдхорната, е C6 и звучи като концертно F5. Това е горната граница на диапазона, в който се пишат партиите. Тя не е физическа граница — вижте по-долу какво я премества.
Най-ниската нота в стандартния записан диапазон е F♯2, звучаща като концертно B1. The Whole Horn приема F3 за най-ниската записана нота, удобна за учещия се.
Записаният диапазон на валдхорната, удобен за учещия се според The Whole Horn, е от F3 до C6, а звучи в концертен строй от B♭2 до F5. Това е зоната, в която развиващият се музикант е уверен — не ограда: краищата ѝ се отместват навън с упражнение и то с различна скорост при различните музиканти.
Не. Валдхорната в F звучи с квинта по-ниско, затова записаният диапазон от F♯2 до C6 звучи в концертен строй от B1 до F5.
Около 3,5 октави в стандартния записан диапазон, от F♯2 до C6. Удобният за учещия се обхват е по-тесен — от F3 до C6.
The Whole Horn свири всичките дванайсет мажорни гами в собствения записан тон на валдхорната и в цигулков ключ, така че това, което четеш, е това, което свириш.
Вземи приложението → Диапазонът на всеки инструмент