Имената на нотите на тази страница са международните буквени имена, а числото е октавата: C4 е средното C. C = До, D = Ре, E = Ми, F = Фа, G = Сол, A = Ла, B = Си.
И двете ленти показват записан тон, в една и съща скала. Горната лента избледнява, вместо да свършва: долният край на този инструмент е точен, а горният изобщо не е фиксиран.
Партиите за виолончело се пишат в басов ключ. Диапазонът му има точно дъно и отворен връх: най-ниската нота е C2 — най-ниската празна струна и затова свойство на настройката, а не на музиканта. Над нея обемът просто продължава — няма нота, при която инструментът спира.
Затова стойностите за диапазон на лъковите струнни инструменти толкова често се разминават. Два източника, които посочват различни горни граници, обикновено не си противоречат; те описват оркестрово и солово писане, които наистина се различават.
Виолончелото чете в концертен строй, затова записаният и звучащият диапазон са едни и същи ноти: от C2 нагоре и в двата случая. Няма какво да се преобразува.
Това заслужава да се каже ясно, защото е въпросът, който хората наистина задават. При транспониращ инструмент двата диапазона са различни и се цитират и двата, затова стойностите за диапазон, които се срещат на различни места, толкова често се разминават с цял интервал. Тук това не може да се случи.
| Нота | Записано | Звучи |
|---|---|---|
| Най-ниска нота в партиите | C2 | C2 |
| Най-ниска нота, удобна за учещия се | C2 | C2 |
| Най-висока нота, удобна за учещия се | E4 | E4 |
Без фиксирана горна граница няма писан в партиите обхват, с който да се мери музикантът, затова полезната стойност е другата: къде развиващият се музикант е реално уверен. The Whole Horn приема от C2 до E4 за записания обем на виолончелото, удобен за учещия се.
Това е диапазон, а не ограда. Това е зоната, в която развиващият се музикант е достатъчно уверен, за да не е нотата трудното — не е граница, налагана от инструмента, и не е ограничение, за което на когото и да било трябва да се казва, че го има. И двата края се отместват навън с упражнение, с различна скорост, и то по различни причини горе и долу. Ученик, който днес не достига E4, не е извън диапазона; той е на път към него.
Не може да се посочи една-единствена най-висока нота. Тази страница публикува точната най-ниска нота и отказва да публикува горна граница, защото тя не е свойство на виолончелото, а на конкретния откъс и на изпълнителя.
Високият регистър на виолончелото се достига в позиция с палец, при която палецът спира струната, а ръката се измества отвъд шийката. Няма фиксирана горна граница: соловото писане стига много по-високо от писането за оркестровата секция, а флажолетите я разширяват още повече. Долният край е точен — празната струна C, октава под тази на виолата.
Най-ниската нота — C2 — идва от собствената настройка на виолончелото: четирите му струни са настроени по квинти на C2, G2, D3 и A3 — точно октава под виолата — така че най-ниската достъпна нота е празната струна C.
Тук не се публикува най-висока нота. Лъковите инструменти нямат горен праг, а стойностите, които различните справочници по оркестровка дават за горната граница, се разминават, защото описват различни неща — писане за оркестрова секция, соло или физическата граница на грифа. Вместо да избере една от тях и да я представи като диапазона, тази страница дава точната най-ниска нота и казва ясно, че горната граница не е фиксирана.
Удобният за учещия се диапазон — записан от C2 до E4 — е от собствената таблица с инструменти на The Whole Horn, същата, която чете самото приложение. Заглавният ѝ ред посочва конвенцията: lo/hi = WRITTEN MIDI, learner-comfortable.
Записаният и звучащият тон са едни и същи при виолончелото, защото това е инструмент в концертен строй, така че няма какво да се извежда.
Най-ниската нота на виолончелото е C2, определена точно от настройката на инструмента — това е най-ниската празна струна. Няма фиксирана най-висока нота, защото при лъковите инструменти няма горен праг. The Whole Horn приема записания обем от C2 до E4 за удобен за учещия се.
За виолончелото няма една-единствена най-висока нота. Това е лъков инструмент: горната граница зависи от това докъде по грифа се качва музикантът, а флажолетите я разширяват още повече, затова публикуваните данни не са еднакви. Тази страница не посочва граница, която не може да обоснове с източник. The Whole Horn приема E4 за най-високата записана нота, удобна за учещия се.
Най-ниската нота е C2 и за разлика от най-високата е точна: това е най-ниската празна струна, така че единственият начин да се слезе под нея е струната да се настрои по-ниско.
Записаният диапазон на виолончелото, удобен за учещия се според The Whole Horn, е от C2 до E4. Това е зоната, в която развиващият се музикант е уверен — не ограда: краищата ѝ се отместват навън с упражнение и то с различна скорост при различните музиканти.
Да. Виолончелото чете в концертен строй, така че записаните и звучащите ноти са едни и същи.
Няма точен отговор, защото виолончелото няма фиксирана най-висока нота. От най-ниската си нота C2 обемът стига толкова високо, колкото музикантът го изкачи. Удобният за учещия се обхват в The Whole Horn е от C2 до E4.
The Whole Horn свири всичките дванайсет мажорни гами в собствения записан тон на виолончелото и в басов ключ, така че това, което четеш, е това, което свириш.
Вземи приложението → Диапазонът на всеки инструмент