Имената на нотите на тази страница са международните буквени имена, а числото е октавата: C4 е средното C. C = До, D = Ре, E = Ми, F = Фа, G = Сол, A = Ла, B = Си.
И двете ленти показват записан тон, в една и съща скала. Горната лента избледнява, вместо да свършва: долният край на този инструмент е точен, а горният изобщо не е фиксиран.
Партиите за контрабас се пишат в басов ключ. Диапазонът му има точно дъно и отворен връх: най-ниската нота е E2 — най-ниската празна струна и затова свойство на настройката, а не на музиканта. Над нея обемът просто продължава — няма нота, при която инструментът спира.
Затова стойностите за диапазон на лъковите струнни инструменти толкова често се разминават. Два източника, които посочват различни горни граници, обикновено не си противоречат; те описват оркестрово и солово писане, които наистина се различават.
Контрабасът е инструмент в C: звучи с октава по-ниско. Всяка нота от записания диапазон се мести със същия интервал, така че звучащият диапазон е записаният, преместен изцяло — в концертен строй от E1 до G3. Нищо не се свива и не се разтяга; диапазонът се транспонира точно както единична нота.
Тази стойност е важна, когато композиторът проверява дали една линия е изпълнима или когато диригентът търси защо контрабасът не може да изсвири партията, която му е подадена. Записаният диапазон отговаря на въпроса „мога ли да прочета това“; звучащият — на въпроса „ще бъде ли това височината, която исках“.
| Нота | Записано | Звучи |
|---|---|---|
| Най-ниска нота в партиите | E2 | E1 |
| Най-ниска нота, удобна за учещия се | E2 | E1 |
| Най-висока нота, удобна за учещия се | G4 | G3 |
Без фиксирана горна граница няма писан в партиите обхват, с който да се мери музикантът, затова полезната стойност е другата: къде развиващият се музикант е реално уверен. The Whole Horn приема от E2 до G4 за записания обем на контрабаса, удобен за учещия се, който звучи в концертен строй от E1 до G3.
Това е диапазон, а не ограда. Това е зоната, в която развиващият се музикант е достатъчно уверен, за да не е нотата трудното — не е граница, налагана от инструмента, и не е ограничение, за което на когото и да било трябва да се казва, че го има. И двата края се отместват навън с упражнение, с различна скорост, и то по различни причини горе и долу. Ученик, който днес не достига G4, не е извън диапазона; той е на път към него.
Не може да се посочи една-единствена най-висока нота. Тази страница публикува точната най-ниска нота и отказва да публикува горна граница, защото тя не е свойство на контрабаса, а на конкретния откъс и на изпълнителя.
Интересната променлива при контрабаса е долният край, а не горният. Записаното E2 е най-ниската празна струна на стандартен четириструнен инструмент, но оркестровите партии редовно слизат под него — затова много контрабаси имат удължение до C на струната E, а има и петструнни инструменти с ниско B. Партия, написана под E2, изисква конкретен инструмент. Нагоре няма фиксирана граница, както при всеки лъков инструмент.
Най-ниската нота — E2 — идва от собствената настройка на контрабаса. Единствен сред лъковите струнни той е настроен по кварти, на E1, A1, D2 и G2 в звучащ вид — и се записва с октава по-високо, отколкото звучи, така че най-ниската празна струна се появява в нотите като E2. Статията в Уикипедия потвърждава и двата факта: контрабасът е „настроен по кварти … а не по квинти“ и „обикновено се нотира с октава по-високо от настройката, за да се избегнат излишните спомагателни линии под петолинието“.
Тук не се публикува най-висока нота. Лъковите инструменти нямат горен праг, а стойностите, които различните справочници по оркестровка дават за горната граница, се разминават, защото описват различни неща — писане за оркестрова секция, соло или физическата граница на грифа. Вместо да избере една от тях и да я представи като диапазона, тази страница дава точната най-ниска нота и казва ясно, че горната граница не е фиксирана.
Удобният за учещия се диапазон — записан от E2 до G4 — е от собствената таблица с инструменти на The Whole Horn, същата, която чете самото приложение. Заглавният ѝ ред посочва конвенцията: lo/hi = WRITTEN MIDI, learner-comfortable.
Звучащият диапазон тук се извежда от записаните стойности по интервал, а не се съхранява — съхранено второ копие е копие, което може да се разминава с първото.
Най-ниската нота на контрабаса е E2, определена точно от настройката на инструмента — това е най-ниската празна струна, звучаща като концертно E1. Няма фиксирана най-висока нота, защото при лъковите инструменти няма горен праг. The Whole Horn приема записания обем от E2 до G4 за удобен за учещия се; той звучи в концертен строй от E1 до G3.
За контрабаса няма една-единствена най-висока нота. Това е лъков инструмент: горната граница зависи от това докъде по грифа се качва музикантът, а флажолетите я разширяват още повече, затова публикуваните данни не са еднакви. Тази страница не посочва граница, която не може да обоснове с източник. The Whole Horn приема G4 за най-високата записана нота, удобна за учещия се.
Най-ниската нота е записаното E2, звучащо като концертно E1, и за разлика от най-високата е точна: това е най-ниската празна струна, така че единственият начин да се слезе под нея е струната да се настрои по-ниско.
Записаният диапазон на контрабаса, удобен за учещия се според The Whole Horn, е от E2 до G4, а звучи в концертен строй от E1 до G3. Това е зоната, в която развиващият се музикант е уверен — не ограда: краищата ѝ се отместват навън с упражнение и то с различна скорост при различните музиканти.
Не. Контрабасът звучи с октава по-ниско, така че записаното и звучащото се различават с този интервал — най-ниската му нота е записаното E2 и звучи E1.
Няма точен отговор, защото контрабасът няма фиксирана най-висока нота. От най-ниската си нота E2 обемът стига толкова високо, колкото музикантът го изкачи. Удобният за учещия се обхват в The Whole Horn е от E2 до G4.
The Whole Horn свири всичките дванайсет мажорни гами в собствения записан тон на контрабаса и в басов ключ, така че това, което четеш, е това, което свириш.
Вземи приложението → Диапазонът на всеки инструмент