Имената на нотите на тази страница са международните буквени имена, а числото е октавата: C4 е средното C. C = До, D = Ре, E = Ми, F = Фа, G = Сол, A = Ла, B = Си.
И двете ленти показват записан тон, в една и съща скала. Долната лента е обемът, който The Whole Horn приема за удобен за учещия се — диапазон, а не ограда.
Партиите за тенор саксофон се пишат в цигулков ключ, а диапазонът в нотираната партия е от B♭3 до F♯6 — около 2,7 октави. Това е стойността, която публикуват учебниците по оркестровка и в чиито рамки пише композиторът. Тя отговаря на въпроса „какво мога да поставя в нотите за този инструмент“.
Тенор саксофонът е инструмент в B♭: звучи с голяма нона по-ниско. Всяка нота от записания диапазон се мести със същия интервал, така че звучащият диапазон е записаният, преместен изцяло — в концертен строй от A♭2 до E5. Нищо не се свива и не се разтяга; диапазонът се транспонира точно както единична нота.
Тази стойност е важна, когато композиторът проверява дали една линия е изпълнима или когато диригентът търси защо тенор саксофонът не може да изсвири партията, която му е подадена. Записаният диапазон отговаря на въпроса „мога ли да прочета това“; звучащият — на въпроса „ще бъде ли това височината, която исках“.
| Нота | Записано | Звучи |
|---|---|---|
| Най-ниска нота в партиите | B♭3 | A♭2 |
| Най-висока нота в партиите | F♯6 | E5 |
| Най-ниска нота, удобна за учещия се | B♭3 | A♭2 |
| Най-висока нота, удобна за учещия се | F♯6 | E5 |
При повечето инструменти диапазонът на партиите и диапазонът, който развиващият се музикант владее, са различни, а когато се преструваме, че не са, партията се оказва неизпълнима за секцията, за която е писана. Това е едно от изключенията и то по причина, присъща на инструмента: при саксофона горната граница на писания в партиите диапазон е границата на алтисимото. Записаното F♯6 е последната нота, която произвеждат самите клапи — всичко над него се получава с оформяне на звука и с апликатури с обертонове, а не с добавяне на клапи. Затова тук няма ивица от обикновени ноти, която да се отреже отгоре: целият обхват на клапите е диапазонът. The Whole Horn приема от B♭3 до F♯6 за записания обем на тенор саксофона, удобен за учещия се, който звучи в концертен строй от A♭2 до E5.
Това е диапазон, а не ограда. Това е зоната, в която развиващият се музикант е достатъчно уверен, за да не е нотата трудното — не е граница, налагана от инструмента, и не е ограничение, за което на когото и да било трябва да се казва, че го има. И двата края се отместват навън с упражнение, с различна скорост, и то по различни причини горе и долу. Ученик, който днес не достига F♯6, не е извън диапазона; той е на път към него.
Най-високата нота, която обикновено се пише за тенор саксофона, е F♯6 и звучи като концертно E5. Това е горната граница на писания в партиите диапазон — издателска конвенция, а не измерване: над тази нота композиторът вече не може да допуска, че изпълнителят я има.
Тенор саксофонът чете същите записани ноти като сопрано саксофона и звучи с октава по-ниско, така че записаната му горна граница е тази на семейството: F♯6, над която регистърът алтисимо се достига с оформяне на звука и с апликатури с обертонове. В джазовото писане горната част на петолинието и над нея е обичайна; в партиите за училищен духов оркестър е рядкост, а това е решение за музикантите, а не за инструмента.
Диапазонът на партиите — записан от B♭3 до F♯6 — е стойността, която този сайт вече публикува в таблицата за транспониране в духовия оркестър; двете страници я четат от една и съща таблица, така че не могат да си противоречат. Това е стандартният диапазон, в който се преподават и пишат тези инструменти.
Удобният за учещия се диапазон — записан от B♭3 до F♯6 — е от собствената таблица с инструменти на The Whole Horn, същата, която чете самото приложение. Заглавният ѝ ред посочва конвенцията: lo/hi = WRITTEN MIDI, learner-comfortable. Това е публикувана вътрешна стойност със заявена философия, а не оценка, написана за запълване на абзац.
Звучащият диапазон тук се извежда от записания по интервал, а не се съхранява — съхранено второ копие е копие, което може да се разминава с първото.
Стандартният записан диапазон на тенор саксофона е от B♭3 до F♯6, около 2,7 октави. Тези записани ноти звучат в концертен строй от A♭2 до E5.
Най-високата нота, която обикновено се пише за тенор саксофона, е F♯6 и звучи като концертно E5. Това е горната граница на диапазона, в който се пишат партиите. Тя не е физическа граница — вижте по-долу какво я премества.
Най-ниската нота в стандартния записан диапазон е B♭3, звучаща като концертно A♭2. The Whole Horn приема B♭3 за най-ниската записана нота, удобна за учещия се.
Записаният диапазон на тенор саксофона, удобен за учещия се според The Whole Horn, е от B♭3 до F♯6, а звучи в концертен строй от A♭2 до E5. Това е зоната, в която развиващият се музикант е уверен — не ограда: краищата ѝ се отместват навън с упражнение и то с различна скорост при различните музиканти.
Не. Тенор саксофонът в B♭ звучи с голяма нона по-ниско, затова записаният диапазон от B♭3 до F♯6 звучи в концертен строй от A♭2 до E5.
Около 2,7 октави в стандартния записан диапазон, от B♭3 до F♯6. The Whole Horn приема целия този обхват за удобен за учещия се.
The Whole Horn свири всичките дванайсет мажорни гами в собствения записан тон на тенор саксофона и в цигулков ключ, така че това, което четеш, е това, което свириш.
Вземи приложението → Диапазонът на всеки инструмент