Имената на нотите на тази страница са международните буквени имена, а числото е октавата: C4 е средното C. C = До, D = Ре, E = Ми, F = Фа, G = Сол, A = Ла, B = Си.
И двете ленти показват записан тон, в една и съща скала. Долната лента е обемът, който The Whole Horn приема за удобен за учещия се — диапазон, а не ограда.
Партиите за еуфониум се пишат в басов ключ, а диапазонът в нотираната партия е от E2 до B♭4 — около 2,5 октави. Това е стойността, която публикуват учебниците по оркестровка и в чиито рамки пише композиторът. Тя отговаря на въпроса „какво мога да поставя в нотите за този инструмент“.
Еуфониумът чете в концертен строй, затова записаният и звучащият диапазон са едни и същи ноти: от E2 до B♭4 и в двата случая. Няма какво да се преобразува.
Това заслужава да се каже ясно, защото е въпросът, който хората наистина задават. При транспониращ инструмент двата диапазона са различни и се цитират и двата, затова стойностите за диапазон, които се срещат на различни места, толкова често се разминават с цял интервал. Тук това не може да се случи.
| Нота | Записано | Звучи |
|---|---|---|
| Най-ниска нота в партиите | E2 | E2 |
| Най-висока нота в партиите | B♭4 | B♭4 |
| Най-ниска нота, удобна за учещия се | F2 | F2 |
| Най-висока нота, удобна за учещия се | B♭4 | B♭4 |
Диапазонът на партиите и диапазонът, който развиващият се музикант владее, не са едно и също нещо, а когато се преструваме, че са, партията се оказва неизпълнима за секцията, за която е писана. The Whole Horn приема от F2 до B♭4 за записания обем на еуфониума, удобен за учещия се.
Това е диапазон, а не ограда. Това е зоната, в която развиващият се музикант е достатъчно уверен, за да не е нотата трудното — не е граница, налагана от инструмента, и не е ограничение, за което на когото и да било трябва да се казва, че го има. И двата края се отместват навън с упражнение, с различна скорост, и то по различни причини горе и долу. Ученик, който днес не достига B♭4, не е извън диапазона; той е на път към него.
Британските брас бендове четат еуфониума в цигулков ключ като транспониращ инструмент в B♭, звучащ с голяма нона по-ниско от записаното — точно като тенор саксофона и от същите записани ноти като партията за корнет в B♭. Инструментът не се променя; променя се нотацията.
| Нотация | Записан диапазон | Звучи |
|---|---|---|
| Басов ключ, концертен строй | от E2 до B♭4 | от E2 до B♭4 |
| Цигулков ключ, в B♭ | от F♯3 до C6 | от E2 до B♭4 |
Сравнете двете колони със звучащия диапазон: те са идентични, защото описват един и същ инструмент. Еуфониумист, който преминава между духов оркестър и брас бенд, чете две различни страници за съвсем същите ноти.
Най-високата нота, която обикновено се пише за еуфониума, е B♭4. Това е горната граница на писания в партиите диапазон — издателска конвенция, а не измерване: над тази нота композиторът вече не може да допуска, че изпълнителят я има.
Обемът на еуфониума съвпада с този на тенор тромбона и както тромбонът, има използваем педален регистър под записания диапазон. Реалната променлива на инструмента не е диапазонът, а броят на вентилите: четиривентилен компенсиран еуфониум запълва нотите между дъното на обикновения диапазон и педалите, които тривентилен инструмент не може да изсвири чисто.
Диапазонът на партиите — записан от E2 до B♭4 — е стойността, която този сайт вече публикува в таблицата за транспониране в духовия оркестър; двете страници я четат от една и съща таблица, така че не могат да си противоречат. Това е стандартният диапазон, в който се преподават и пишат тези инструменти.
Удобният за учещия се диапазон — записан от F2 до B♭4 — е от собствената таблица с инструменти на The Whole Horn, същата, която чете самото приложение. Заглавният ѝ ред посочва конвенцията: lo/hi = WRITTEN MIDI, learner-comfortable. Това е публикувана вътрешна стойност със заявена философия, а не оценка, написана за запълване на абзац.
Звучащият диапазон тук се извежда от записания по интервал, а не се съхранява — съхранено второ копие е копие, което може да се разминава с първото.
Стандартният записан диапазон на еуфониума е от E2 до B♭4, около 2,5 октави; записаният и звучащият диапазон съвпадат, защото инструментът чете в концертен строй.
Най-високата нота, която обикновено се пише за еуфониума, е B♭4. Това е горната граница на диапазона, в който се пишат партиите. Тя не е физическа граница — вижте по-долу какво я премества.
Най-ниската нота в стандартния записан диапазон е E2. The Whole Horn приема F2 за най-ниската записана нота, удобна за учещия се.
Записаният диапазон на еуфониума, удобен за учещия се според The Whole Horn, е от F2 до B♭4. Това е зоната, в която развиващият се музикант е уверен — не ограда: краищата ѝ се отместват навън с упражнение и то с различна скорост при различните музиканти.
Да. Еуфониумът чете в концертен строй, така че от E2 до B♭4 е едновременно записаният и звучащият диапазон.
Около 2,5 октави в стандартния записан диапазон, от E2 до B♭4. Удобният за учещия се обхват е по-тесен — от F2 до B♭4.
The Whole Horn свири всичките дванайсет мажорни гами в собствения записан тон на еуфониума и в басов ключ, така че това, което четеш, е това, което свириш.
Вземи приложението → Диапазонът на всеки инструмент